Рафаел Батино
Рафаел Батино Rafael Batino | |
югославски партизанин | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национален автономен университет на Мексико |
Рафаел Батино (на ладино: Rafael Batino; на македонска литературна норма: Рафаел Батино) е деец на Югославската комунистическа партия и участник в комунистическата съпротива във Вардарска Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 14 януари 1910 година в град Битоля в семейство на сефарадските евреи Йосиф Батино и Ребека Коломонос – едни от най-богатите и влиятелни членове на Битолската еврейска община. Завършва начално училище в Битоля и след това и Френския лицей с отличие.[1] По настояване на баща му заминава за Мексико да работи като търговец при роднини, а след това на пристанището. Учи технически науки в Мексиканския университет, където става член на марксически кръжок и участва в демонстрации и протестни акции, заради което в 1934 година е депортиран.[2]
Връща се в Скопие, Югославия, и работи в застрахователна компаниия.[3] Участва в създаването на комунистически ядра и организации, провежда в квартирата си тайни срещи. В 1936 година при провал на комунистическата организация в Скопие, квартирата му е обискирана и са открити документи на Македонския покрайнински комитет на ЮКП.[4] Рафаел Батино е осъден на пет години каторга и лежи в Сремска Митровица, където се сближава с много комунисти, чете лекции и превежда марксическа литература, включително „Капиталът“ на Маркс.[5]
След разгрома на Кралство Югославия от Германия през април 1941 година, затворът попада под контрола на Независимата хърватска държава. На 22 август 1941 година Батино бяга от затвора заедно с 31 други затворници, сред които Бане Андреев, Орце Николов и Богоя Фотев. Присъединяват се към партизаните на Фружка гора. В затвора Батино получава големи проблеми с опорно-двигателния апарат. Батино минава Сава и се включва в Посавския партизански отряд. Оттам пристига в контролирания от партизаните Ужице. Моли Тито да го изпрати в някой отряд, но комунистическият лидер му дава политическа работа.[6]
Батино заминава за Санджак заедно с голяма колона и влиза в Нововарошкия районен комитет на ЮКП, публикувайки различни съобщения под псевдонима Миша Цветкович. Секретар е на комитета и поддържа постоянна връзка с Върховния щаб на така наречената Народоосвободителна армия на Югославия. На 23 май 1943 година е назначен за секретар на Санджакския областен комитет на ЮКП.[7] През лятото на 1943 година заминава за Плевля, който е под контрола на Югославската войска в отечеството на Драголюб Михайлович. На 9 юли 1942 година групата му попада в засада под Еловац и влиза в бой с четниците на планината Любишна около Вучи Клек. Батино и Велко Кожич попадат в плен, а останалите комунистически партизани успяват да се измъкнат. Батино и Кожич в течение на следващата нощ са мъчени и разпитвани, след което са предадени на италианската военна администрация. На 12 юли 1942 година Батино е преведен по улиците на града, като вика на испански, италиански и немски език лозунги срещу Хитлер, Мусолини и четниците. Карабинерите го разстрелват с картечница.[8]
Информацията за истинското име на Миша Цветкович остава неизвестна през войната. В 1960 година във вестник „Борба“ е публикувана статия с молба всички, които знаят нещо за Миша Цветкович да пишат на редакцията. Инициативата е поддържана и от вестник „Комунист“. През юли 1975 година „Политика“ пуска статия за Батино „От Мексико до Вучи Клек“, с автор съратника на Батино Данило Кнежевич. Така е установено, че Батино и Миша Цветкович са един и същи човек.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чупески, Здравко. Херојот Батино. Скопје, Еврејска заедница во Р. Македонија, 2006. с. 22.
- ↑ Чупески, Здравко. Херојот Батино. Скопје, Еврејска заедница во Р. Македонија, 2006. с. 36.
- ↑ Чупески, Здравко. Херојот Батино. Скопје, Еврејска заедница во Р. Македонија, 2006. с. 44.
- ↑ Чупески, Здравко. Херојот Батино. Скопје, Еврејска заедница во Р. Македонија, 2006. с. 47.
- ↑ Чупески, Здравко. Херојот Батино. Скопје, Еврејска заедница во Р. Македонија, 2006. с. 57.
- ↑ Чупески, Здравко. Херојот Батино. Скопје, Еврејска заедница во Р. Македонија, 2006. с. 67.
- ↑ Чупески, Здравко. Херојот Батино. Скопје, Еврејска заедница во Р. Македонија, 2006. с. 73.
- ↑ Чупески, Здравко. Херојот Батино. Скопје, Еврејска заедница во Р. Македонија, 2006. с. 76.
- ↑ Чупески, Здравко. Херојот Батино. Скопје, Еврејска заедница во Р. Македонија, 2006. с. 77.
|